Приказка за душите

                                                                               Глава 1.

Хъкълбери лежеше на леглото си, не можеше да заспи, мислите не му даваха покой, думите на баща му, се бяха впили в детският му ум. Момчето отвори очи и се изправи на крака. Обгръщащият го мрак се разсея, и той разбра, че е в стаята, която познаваше така добре. Родителите му спяха на другото легло, малката му сестричка беше в люлката. Отвън, нейде в светлата нощ виеше койот, издигаше се към звездният небосвод призрачният му глас, песента, която бе звучала над прерията от толкова време, че само индианците знаеха от кога.

Индианците!   Чък си спомни за тревогите, които разяждаха душата му, както червеят яде гнилата плът. Снощи чу родителите си да си говорят, говореха за нещо страшно. Преди седем години, един от червеноликите бил спасил собственият му баща, сега индианецът се бил завърнал, искал нещо в замяна, искал си дължимата услуга, трябвали му пари. Но бащата на Чък нямаше пари. Имаше муле… но нямаше пари. Щеше да продаде мулето на драго сърце , щеше… но тогава горката му женица нямаше трябваше да остане сама в къщата по цял ден, докато съпругът й ходи за дърва до планината. А дивият запад беше див, имаше много опасни мъже отвън, сама жена щеше да е като яре, вързано в прерията, чакащо зверовете да го надушат и тогава… Не! Чък трябваше да стори нещо. Това отвън не беше койот. Индианецът виеше, за да напомня на баща му за дългът, който има. Стоеше някъде там, и си виеше като диво животно. Хък се надигна от леглото бавно, и дървеният под изскърца под краката му. Момчето откачи коланът с кобурът и чисто новият револвер ,,Колт,, от гвоздеят на стената, и го стегна около кръста си. Взе шапката с козирката на баща си и я постави на главата си, после излезе на пръсти. Оседла мулето, и скочи на гърба му. Трябваше да раздаде правосъдие, индианецът щеше да го види на мулето, със шапката, и да реши, че ездачът е баща му, който бяга под прикритието на нощта. Щеше да тръгне към планината, а индианецът след него, и когато стигнат там, момчето ще се обърне, и тогава… Ами тогава по бързият щеше да оцелее, нали това бе законът на мъжете? Пълната луна галеше откритата прерия с нежното си сияние. Там бяха само той, и индианецът. Хък пришпори животното към мрачните склонове на Моунт Ебот.